Прародителят на домашната котка – дивата котка, се предполага че е еволюирал в пустинен климат, доказателство за което е поведението на днешните представители както на дивата, така и на домашната разновидност на вида. Котките обожават топлината и слънчевата светлина, често спят през деня на най-топли места. Лицата им обикновено са сухи, като котките обичат да ги заравят в пясъчници. Могат да остават неподвижни за дълги периоди от време, най-вече когато дебнат плячката си и се приготвят за скок.

В Северна Африка все още съществуват малки диви котки, които вероятно са далечни родственици на днешните домашни породи. Като родственици на пустинни животни, котките могат да издържат на студен или горещ климат, но не и за дълъг период от време. Те имат ниска устойчивост срещу мъгла, дъжд и сняг, въпреки че някой породи са развили по-голяма устойчивост от други; мнозинството породи не понасят допир с вода, защото влагата ги затруднява да поддържат телесната си температура от 39°C.